Иван Пейчев

Среща

      Хвърля мрежите тихия ден

      и мечтае, облегнат на руля,

      а за него със поглед здрачен

      мисли звездната вечер на юли.

      Той се взира и тайно мечтай

      и следи на пасажите знака,

      а до всяка врата вечерта

      и до всеки прозорец го чака.

      И си спомня деня своя дом,

      и въжето солено обтегнал,

      от широкия пуст хоризонт

      с мрежа нежното слънце изтегля.

      И налегнал веслата, гребе,

      всеки удар брега приближава

      и голямото синьо море

      само ивица тясна остава.

      Той се връща и в мокрия кош

      светят меко сребристите риби,

      и я вижда разгърден и бос

      към рибарския пристан да иде.

      Тихо облаци бели цъфтят

      и небето едвам се разтваря,

      а по бузите пламва кръвта

      под горещия бронз на загара.

      Тъй е ведър и хубав денят,

      тъй прекрасна и звездната вечер.

      Разминават се те на брегът

      все тъй близки и все тъй далечни.

      И напразно замира и бий,

      и в очакване тръпне сърцето.

      Бели чайки и бели вълни

      вместо поздрав им праща морето.