ПЪТ
Из дълбокия път,
натоварени, скърцат колите
и пред тях в ямурлуци
с равни крачки мъжете вървят.
Глухо пукат главините,
на развала пропяват петлите
и широките хълбоци
на воловете едри димят.
И пред тях с тъмноалени бризги
небето дамгосало,
ниско слънце трепти
и залязва зад рида плешив,
и се чупят в скалите
лъчите му, тъмни и коси,
и безшумно се свличат
с остър блясък по сипея сив.
Бавно дългия път
намотават коравите спици.
От усоите дъха
ланска шума и пещерен страх
и със черно заляни,
люшкат черни пера катраниците,
сякаш мрака катранен
във завоите капе от тях.
Този път през гори и балкани,
с хайдушки посии,
път през буйни реки,
върхове и през снежни била,
в него зиме и лете
бляскат бури и вълците вият,
ветрове и орли го кръжат
и кръстосват крила.
Тук се носи дима възгорчив
на огнищата срутени;
всеки дънер е с белег,
с ятаганени ясни следи,
всеки извор студен е тъмнеел
от устни барутени
ален кон е поил
и куршумени рани е мил.
В този път няма нивга
колите да спрат и починат.
Той върви и се вие
под копитата, капнал за сън;
светлина върху него
там през облак цеди месечината,
както бледен лихвар
отброява алтън по алтън.
А мъжете вървят
и се взират под вежди във тъмното,
гдето паднал дъжда
в коловозите смътно блести,
гдето в камъни тъмни
громолят колелетата спънати,
гдето в дълбея трябва
да подпираш каната с плещи.
Ти ли, моя земя,
ти ли, моя обичана Българийо,
крачиш бавно така
в каменистия, стръмен път
и шуми, до сърцето ти пазено,
знамето старо,
на което със кръв е написано —
"Свобода или смърт"?
Няма коментари:
Публикуване на коментар