СНЯГ
Зимна привечер - светло и шумно,
сини сенки и стъпки в снега
и мълчание, пълно със думи,
и отблъскване, значещо - "да".
Смътни блясъци, лунна окръжност...
Ние с теб под звездите сами -
и наивно, и смешно, и тъжно,
и прекрасно във същия миг.
И защо ту замислен, ту бегъл
твоят поглед ме следва - аз знам
и укритата мълния в него,
и откритата истина там.
Знам, дотука след нас ще се движи
колебливата двойна следа.
Във косите и в мрака ти виждаш -
ти навсякъде виждаш снега.
Има някакво светло безумие,
хоризонт, безучастно склонен.
и мълчание, пълно със думи,
и признание, значещо - "не".
Няма коментари:
Публикуване на коментар