Копнеж
Не обичам, когато
тъгуваш,
не обичам, когато
реки от умора
в твоя поглед
текат
и очите ти стават
пристанища,
а в тях на
студената скръб
разрушените
кораби плуват.
Не обичам, когато
тъгуваш,
тъй далечна, тъй
чужда, тъй хладно разумна
тогава си ти
и край мен
тишината загатва
всяка дума, която
трепти
в твоите устни,
със мрак обрисувани.
Не обичам, когато
тъгуваш.
Всичко бих дал,
от живота аз бих
се отрекъл сега,
ако можех за миг
бедността
да превърна във
Лувър.
Не обичам, когато
тъгуваш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар