ДАЛЕЧЕ ОТ БРЕГА
Плувах
надалече от брега.
Мамеше ме диво
бяла шапчица-
чайка ранобудна
по вълните.
Утрото потръпваше
от свян,
сякаш раждаше ме
втори път
и ме къпеше
в морето кротко.
Шапчицата плуваше
към изгрева
и не се озърташе
назад-
можеше брегът
да я изплаши.
Бавно я настигах
и съзирах
две ръце
като кефали гладки
и бедра
подобно златни ножици.
Шапчицата плуваше
към изгрева.
Как ли бих могъл
да я възпра,
слънцето
щом още не изгряваше.
Нашите тела се доближиха.
И водата в миг
поруменя
в два дълбоки
и трептящи кръга.
Няма коментари:
Публикуване на коментар