НЕСЕБЪР I
Тъй както бяхме
спрели
да починем
на камъните
с мъртви раковини
и да послушаме
от този бряг
на гларусите
утринния грак,
видяхме
как едно момиче
бяло
из църквите
излезе,
пламна цяло
от младост,
от море
и от лъчи.
Нима
бленували сме
две очи
по- сини,
по- дълбоки от морето.
Нима
сънували сме
голо тяло
по- бяло
и по- леко
от вълните.
Мълчахме дълго,
за да не смутим
една възкръснала
мадона.
Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар