ДАЛЕЧИНА
На
Борислав Геронтиев
Янтарна далечина
под янтарна сянка
на пладне.
Тръгвай,
жетварко,
сама,
боса
през пепел
и пламък.
Лятото
рано узря.
Рано
чучулигата
падна.
Като осил
изгоря,
потъмня
и сърцето ми
маково.
Зажни,
жътварко,
със сърпа-
остър
от твоята мисъл,
сребърен
от младостта ми.
Поваляй жита
и овеси.
Ах, покоси ти
без милост
и оня стих
ненаписан,
дето класи
и презрява
и няма да стане
на песен.
Янтарна далечина
под янтарна сянка
на пладне.
Няма коментари:
Публикуване на коментар