ПОСЛЕДНО СВИЖДАНЕ
На художника
Янаки Манасиев
Не мога да гледам
очите си, казваш.
Не мога…
С тези очи-
сякаш
кладенци сухи-
не ще ме целуне
небето в Божица.
Не ще ме целуне…
Не мога да гледам
ръцете си,
казваш.
Не мога…
С тези ръце-
сякаш четките тънки-
не ще ме
приеме
земята в Божица.
Не ще ме
приеме…
Не мога да гледам
и майка си,
казваш.
Не мога…
Че тя като сянка
в леглото ми пада.
Че тя…
като сянка…
Със нея ще тръгна
на път за Божица.
Божица…
Божичко…
Няма коментари:
Публикуване на коментар