СЛЪНЦЕ ЗАЙДЕ
1.
Защо си спомням лятото
на твойта младост,
Мале.
Защо-
когато толкова далечен
- все не угасва
оня жътвен глас
на песента ти дълга
Слънце зайде…
А на чакъма
края се не виждаше
и птиците замлъкваха
в гнездата си.
Отзаде се провикваше
Високо
баща ми
с тежък сноп
на раменете.
И ти- приведена-
вървеше подир ехото
с дъх на топъл хляб
и на колендро…
Израстваха
в прегръдките на здрача
сред нивата
кръстец подир кръстец.
И вечерта прииждаше
без думи
и лягаше покорно с
кехлибара
на твоя сън.
До снопите.
С баща ми…
2.
Земя ли си,
роса ли си,
сълза ли си
в живота ми
залутан!
3.
Жънал съм до тъмно
едро жито,
кръст превил
над облога си мъжки.
Някъде шумеше бистро Камчия
като в сън
на вкаменен жътвар.
Женски смях
се ронеше в брега
на отвесното замряло пладне,
а край мен
хармани нестинарски
пламваха от моите пети.
Отдалече
ти си ме окайвала:
„Що се запали,
Божичко, момчето ми…”
4.
Слънце зайде
зад гора зелена-
както в твойта стара,
дълга песен…
Сложих паламарката
и сърпа
на земята,
сладко премаляла.
Кръст изправих,
пот изтрих от чело
и очи зареях нанадолу,
дето в Камчия
едно момиче о
ще къпеше се
като щуро,
а гласът му
блъскаше се в мойто
мъжко гърло,
жадно за луна
и нещо друго,
гмурнато дълбоко
в тъмния ми зов
за първи път…
5.
И защо си спомням
лятото
на мойта младост,
Мале!
Няма коментари:
Публикуване на коментар