ХЛЯБ
На мама
Цървулът е изпечен
не от вятър
и гореща буца.
От сухожилията твои,
от петите-
с резба от кремъци-
извира огън.
В браздата-
като мисълта ти дълга-
потъваш цялата.
И тя дими
от топлината
на дъха ти.
Само
на по- дълбоко
не потъвай,
Мале.
Тогава
кой ще пази
минзухара
в сърцето ми
горчиво. Кой
на изгрева
цървулките
ще върже.
Кой ще засява
Вярата
в браздата
и хляба
кой ще изпече,
щом само ти
единствена
владееш
магията
на тоз добър живот.
Добър…
Защо заплака…
Мале…
Няма коментари:
Публикуване на коментар