НЕ ПОМНЯ ДА СЪМ ПИСАЛ СТИХОВЕ.
И никой мои стихове не помни.
Припомням
само тъжни класове,
чепати селяни,
кладни огромни.
Долазваше при мен една луна
от виното на Камчия пияна.
И дядо с ранобудната псувня
препускаше през нея на диканя.
Увисвах по вършитбени
юзди,
разбудил кучета,
звънци и
птици.
И падаха в косите ми звезди,
отбрулени от моите камшици.
И слънцето през будни върхове
търкулваше се
като жадна пита…
Все още
за харманите ли
питам.
И писал ли съм,
Мале,
стихове.
Няма коментари:
Публикуване на коментар