НО ИМА НЕЩО ДРУГО,
макар абсурдно при това,
човек достига
до просветлението сам
и твърде късно, за да отрече
заблудата ревнива
на единствената своя
книга,
която пише цял живот
с диханието на нощта безбожна.
Възпламенявай ме,
изпепелявай ме, живот.
С метафората бясна
поваляй гордостта ми,
опровергавай коня
дорест.
Накрая, ако можеш,
бъди добър
победоносец-
аз искам да угасна
преди да те докосна.
И сбогом, моя О р и с.
Няма коментари:
Публикуване на коментар