ЕПИТАФИЯ
НА ЕДИН ГЛУХОНЯМ
Цял живот
искаше
да ни каже нещо.
Проблясваше в очите,
потрепваше
на устните…
Трябваше
да ни го каже.
Беше съдбовно
за нас.
Усещахме го с кожата,
но не го разбирахме.
Преди да сложим
капака на ковчега,
гледахме изумени
заключените устни-
дано потрепнат,
Исусе Христе,
дано…
Те бяха вече
съвсем глухи
и неми
за нашата
сляпа н а д е ж д а…
Няма коментари:
Публикуване на коментар