ДОН КИХОТ
Понякога
наистина съм Дон Кихот.
И вятърната мелница
ме завъртява
от сцената
към вашия живот.
Тогава,
мили хора,
о, тогава
най- вярно
шпагата си аз въртя.
И мойта рицарска
любов
изгрява
като светкавица
над глупостта.
Пред вас изглеждам
смешен и трагичен.
Политнал
към фаталния си ход,
дочувам
през смеха ви ироничен:
Щастливецо измислен,
Дон Кихот…
Оглеждам се-
наистина съм смешен.
Над никого
и нийде нямам власт.
Сразен,
обикновен
и безпогрешен,
снишавам се
и ставам като вас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар