За
прославените мъдреци
На народа
служихте вие и на народното суеверие, всички вие, прославени мъдреци! — не на
истината! И тъкмо затова ви отдаваха страхопочит!
И затова
понасяха и вашето неверие, защото то беше духовитост и обиколен път към народа.
Тъй господарят дава воля на своите роби и дори се любува на тяхното разюздано
веселие.
Ала кого мрази
народът, както вълкът кучетата? Това е свободният дух, врагът на веригите,
този, който не обожава, който обитава горите.
Да го изгонят
от неговото убежище — това за народа е означавало винаги „усет за правда“:
срещу него той насъсква все още своите най-острозъби кучета.
„Та истината е
там: защото там е народът! Горко, горко на търсещите!“ Така звучи още от
памтивека.
На своя народ
вие искахте да създадете правда в неговото обожание: това вие назовахте „воля
към истина“, о, вие, славни мъдреци!
А вашето сърце
си казваше винаги: „От народа съм излязъл, оттам низслезе до мене божият глас.“
Вироглави и
хитри подобно на магаре, вие бяхте винаги глашатаи на народа.
И не един
властелин, който искаше да се погажда добре с народа, впрягаше пред конете си
още и едно магаренце, някой именит философ.
А сега аз бих
искал, о, вие, славни мъдреци, да хвърлите най-сетне съвсем лъвската кожа от
себе си!
Кожата на
грабливия звяр, шарената, и гривата на изследвача, на търсещия, на завоевателя!
Ах, за да се
науча аз да вярвам на вашата „правдивост“, би трябвало по-напред вие да сломите
вашата воля на обожанието.
Правдив — тъй
наричам аз Тогова, който отива в безбожни пустини и е сломил своето изпълнено с
обожание сърце.
Залутан в
жълтия пясък и изгорял от слънцето, той крадешком насочва жадния си взор към
богати с извори острови, дето всяка живинка почива под тъмни дървеса.
Ала неговата
жажда не го увещава да подражава на свикналите на удобства същества: защото
дето има оазиси, там има и идоли.
Гладуваща,
насилническа, самотна, безбожна: такава иска да бъде волята на лъва.
Свободна от
щастието на ратаите, избавена от богове и обожание, безстрашна и страшна,
голяма и самотна: такава е волята на праведника.
В пустиня са
живели от край време праведниците, свободните умове, като господари на
пустинята; а в градовете живеят добре охранените, прославени мъдреци — впрегнатият
добитък.
Те именно
теглят винаги като магарета — колата на народа!
Не че това ми
се зловиди; ала слуги си остават те за мене и впрегнати животни, дори когато
заслепяват с блясъка на златните си сбруи.
И често те са
били добри слуги и са стрували цената си. Защото така говори добродетелта:
трябва ли да бъдеш слуга, то потърси този, комуто твоята служба ще бъде
най-полезна!
„Духът и
добродетелта на твоя господар трябва да растат от това, че ти си негов слуга; а
така и ти самият ще растеш с неговия дух и неговата добродетел!“
И наистина, о,
вие, прославени мъдреци, о, слуги на народа! Вие самите израснахте с духа и
добродетелта на народа, а и народът чрез вас! Във ваша чест говоря това аз!
Ала народът си
оставате вие за мене дори и в своите добродетели — народ с късогледи очи,
народ, който не знае що е дух!
Дух е животът,
който сам забива нож в живота; със собствената си мъка той обогатява своето
знание — знаехте ли вие вече това?
А щастието на
духа е това: да бъде помазан и чрез сълзи да бъде осветен за жертвено животно —
знаехте ли вие вече това?
Дори и
слепотата на слепеца и неговото търсене и опипване трябва да свидетелствуват
все още за мощта на слънцето, в което е гледал — знаехте ли вие вече това?
И с планини
трябва да се научи да строи познавачът! Малко е това, че духът премества
планини — знаехте ли вие вече това?
Вие знаете
само искрите на духа: но вие не виждате наковалнята, която е той, нито
свирепостта на неговия млат.
Воистина ви
казвам, вие не познавате гордостта на духа! Ала още по-малко бихте понесли
скромността на духа, ако един ден тя би се решила да заговори!
И нивга не сте
се осмелили да хвърлите своя дух в снежна пряспа: вие не сте достатъчно горещи
за това! Поради това и не познавате блаженото чувство на неговата студенина.
Във всичко
обаче вие се отнасяте според мене твърде свойски с духа; а от мъдростта
правехте често приют или болница за лоши поети.
Вие не сте
орли: затова не сте познали щастието в ужаса на духа. А който не е птица, не
трябва да си вие гнездото над бездни.
Вие ми се
струвате топлички: ала студен е потокът на всяко дълбоко знание. Ледено студени
са бликащите от най-дълбоките недра на духа извори: те са отрада за горещи ръце
и людете на делото.
Доста почтени
стоите вие пред мене, неподвижни и с изправен гръб, о, прославени мъдреци! Вас
не ви движи буен вятър и не ви тика силна воля.
Нима никога не
сте виждали да се носи по вълните на морето платноходка с платно, заоблено и
издуто, и трептящо от буйността на вятъра?
Подобно на
платното, трептящо от буйността на духа, се носи моята мъдрост по вълните на
морето — моята дива мъдрост!
Ала вие, слуги
на народа, вие, прославени мъдреци, как бихте могли да вървите с мене!
Тъй рече
Заратустра.
Няма коментари:
Публикуване на коментар