За война и
воинско племе
Не желаем да
ни щадят нашите най-добри врагов, нито тези, които обичаме от дъното на душата
си. Затова оставете ме да ви кажа истината!
Братя мои по
бран! Аз ви обичам отдън душа и бях войник като вас. Ала аз съм и вашият
най-добър враг. Затова оставете ме да ви кажа истината!
Аз зная
омразата и завистта на сърцето ви. Не сте достатъчно велики, за да не познавате
омраза и завист. Затова пък бъдете достатъчно велики, за да не се срамувате
заради тях!
И ако не
можете да бъдете светци на познанието, то бъдете поне негови воини! Те са
спътници и вестители на такава святост.
Виждам много
войници: ала бих желал да видя много воини! „Униформа“ наричат това, що носят:
дано да не е униформа това, що крият под нея!
Според мене
трябва да бъдете такива, чието око търси винаги враг — своя враг. А у някои от
вас още при пръв поглед се поражда омраза.
Врага си вие
трябва да дирите, да водите своя война, война и за вашите мисли! И ако вашата
мисъл бъде сразена, честността ви трябва с победни възгласи да отпразнува и
това.
Вие трябва да
обичате мира като средство за нови войни. А краткия мир повече от дълготрайния.
Съветвам ви не
за работа, а за борба. Съветвам ви не за мир, а за победа. Вашата работа нека
бъде борба, вашият мир да бъде победа!
Човек може
само да мълчи и да кротува, когато има стрела и лък: иначе бъбри и предизвиква
ежби. Вашият мир нека бъде победа!
Вие твърдите,
че добрата кауза осветявала дори войната. Аз ви казвам: добрата война е тази,
която осветява добра кауза.
Войната и
смелостта са извършили повече велики дела, отколкото любовта към ближния. Не
вашето състрадание, а храбростта е спасявала досега злощастниците.
„Що е добро?“
— питате вие. Да си храбър е добро. Нека малките момиченца да си твърдят:
„Добро е това, което е хубаво и едновременно затрогващо.“
Назовават ви
безсърдечни: ала вашето сърце е неподправено и аз обичам свяна на вашата
сърдечност. Вие се свените от своя прилив, другите се свенят от своя отлив.
Грозни ли сте?
Е, добре, братя мои! Обвийте се с възвишеност, с наметката на грозотата!
А когато
душата ви се възгордее, тя става дръзка, във вашата възвишеност има злост.
Много добре ви познавам аз!
В злостта се
срещат дръзновеният с мекушавия. Ала те не намират общ език. Много добре ви
познавам аз!
Би трябвало да
имате врагове, които заслужават омраза, а не презрение. Трябва да се гордеете с
врага си: тогава сполуките на врага ви ще бъдат и ваши сполуки.
Бунтът — това
е привилегия на роба. Вашата привилегия нека бъде покорство! Самата ви заповед
да бъде покорство!
На един добър
воин повелята „длъжен си“ звучи по-приятно от „аз искам“. И всичко, що ви е
мило, трябва да вършите по заповед, а не свободно.
Любовта ви към
живота нека бъде любов към вашата върховна надежда, а вашата върховна надежда
да бъде върховната мисъл на живота!
Ала върховната
мисъл на живота сте длъжни да приемете като заповед от мене — и тя гласи:
човекът е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато.
И така,
живейте вашия живот на покорство и на бран. Каква полза от дълъг живот? Кой
воин търси пощада?
Аз не ви щадя,
аз ви обичам от дъното на душата си, мои братя по бран!
Тъй рече Заратустра.
Няма коментари:
Публикуване на коментар