ПРАЗНИТЕ МЕСТА НА МИСЛИТЕ

      

За проповедниците на смъртта

      Има проповедници на смъртта: и земята е пълна от такива, на които трябва да се проповядва отвръщане от живота.

      Пълна е земята с лишни люде, покварен е животът от тяхната многомодност. Защо не можеше с обещания за „вечен живот“ да ги примамят от този живот!

      „Жълти“ — тъй зоват проповедниците на смъртта, или „черни“. Ала аз ще ви ги покажа и в други багри.

      Ето ги страшните, които носят в себе си хищното животно и нямат никакъв избор освен долни страсти или себеразкъсване. А и техните страсти са също себеразкъсване.

      Те дори не са станали още напълно човеци, тези страшни проповедници: нека си проповядват отвръщане от живота и дано самите те да се отправят час по-скоро за вечния живот!

      Ето ги душевно охтичавите: едва са се родили и започват вече да линеят и умират бавно, изпълнени с копнеж по учения за умора и отричане от живота.

      Те бяха желали да са мъртви и ние би трябвало да одобрим тяхната воля за смърт! Нека се пазим да не пробудим тези мъртъвци и да не накърним тези живи ковчези!

      Срещне ли ги болник или старец, или труп, в същия миг те казват: „Животът е опроверган!“

      Ала само те са опровергани — и тяхното око, което вижда само единия лик на битието.

      Обвити в дълбока меланхолия и жадни за дребните случайности, които носят смърт: тъй чакат те и стискат зъби от нетърпение.

      Или пък протягат ръце към бонбони и сами се надсмиват при това над детинщината си; те висят на тънката сламка на своя живот и се подиграват, че все още висят на една сламка.

      Тяхната мъдрост гласи: „Глупец е този, който продължава да живее, но дотолкова и ние сме такива глупци. Тъкмо това е най-глупавото в живота!“

      „Животът е само страдание“ — казват други и не лъжат: та погрижете се да престанете да живеете! Та погрижете се да секне животът, който е само страдание!

      И нека така да гласи учението на вашата добродетел: „Длъжен си сам да туриш край на живота си. Длъжен си сам да се измъкнеш скришом от него!“

      „“Сладострастието е грях" — твърдят Едните, които проповядват смърт. — Да се отделим встрани и да не създаваме деца!"

      „Да раждаш е трудно — казват Другите, — защо още да се ражда? Раждаме само нещастници!“ Също и те са проповедници на смъртта.

      „“Състрадание трябва" — така говорят Третите. — Вземете, що имам. Вземете ме какъвто съм! Толкова по-малко ще ме обвързва животът!"

      Ако бяха поначало състрадателни, те биха отровили живота на ближните си. Да бъдат зли — това би било тяхната истинска добрина.

      Ала те искат да се освободят от живота — какво ги е грижа, че със своите вериги и подаръци още по-здраво обвързват другите?

      А и вие, чийто живот е адски труд и вечна мъка, мигар вие не сте крайно уморени от живота! Мигар не сте вече достатъчно зрели за проповедта на смъртта?

      Вие всички, които обичате непосилния труд, бързината, новостта, непознатото — вие не можете да се понасяте, вашето усърдие е бягство и воля да забравите сами себе си.

      Ако вярвахте малко повече в живота, по-малко бихте се отдавали на мига. Ала за чакане вие нямате достатъчно устойчивост в себе си — дори не и за леност.

      Навред ехти гласът на тези, които проповядват смъртта, а земята е пълна с такива, на които трябва да се проповядва смърт.

      Или „вечен живот“: за мене е все едно — стига те бързо да се отправят нататък.

      Тъй рече Заратустра.