ПРАЗНИТЕ МЕСТА НА МИСЛИТЕ

      

За приятеля

      „Един е винаги премного за мене — така мисли отшелникът. Винаги едно по едно — това прави след време две!“

      „Аз“ и „Мене“ водят винаги оживен диалог: как ще се издържи това, ако нямаше един приятел?

      За отшелника приятелят е винаги трето лице: третият е запушалката, която пречи на диалога между двамата да потъне в бездната.

      Ах, съществуват много бездни за всички отшелници. Затова те така копнеят за приятел и неговата висина.

      Вярата ни в други издава в какво бихме желали да вярваме при самите нас. Копнежът ни по приятел е наш издайник.

      И често чрез любовта човек иска само да прескочи завистта. И често човек напада и си създава враг, за да скрие, че сам е уязвим за нападки.

      „Бъди поне мой враг!“ — така говори истинската страхопочит, която няма смелост да моли за приятелство.

      Ако иска човек да има приятел, трябва заради него да желае да води война: а за да води война, трябва да умее да бъде враг.

      В своя приятел човек трябва да почита и врага си. Можеш ли да се приближиш досам своя приятел, без да преминеш на негова страна?

      В своя приятел човек трябва да има най-добрия си враг. Ти трябва със сърцето си да бъдеш най-близо до него, когато се опълчваш срещу него.

      Пред приятеля си ти искаш да се покажеш без дреха ли? Чест ли трябва да бъде за приятеля ти, че му се разкриваш такъв, какъвто си? Ала заради това той те праща и по дяволите!

      Който се разкрива такъв, какъвто е, буди възмущение: дотолкова имате основание да се плашите от голотата! Е, да, ако бяхте богове, бихте имали основание да се срамувате от дрехите си!

      В желанието си да се харесаш на приятеля си ти се стараеш да се докараш колкото се може по-добре: защото трябва да бъдеш за него стрела и копнеж по свръхчовека.

      Виждал ли си приятеля си унесен в сън — за да видиш как изглежда той? Та какво е иначе лицето на приятеля ти? Твоето собствено лице е то — само че в грапаво и несъвършено огледало.

      Виждал ли си приятеля си унесен в сън? Не се ли уплаши от вида му? О, приятелю мой, човекът е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато.

      Приятелят ти трябва да бъде майстор в разгадаване и мълчание: не всичко трябва да искаш да видиш. Сънят ти трябва да ти издаде какво прави в будно състояние приятелят ти.

      Разгадаване нека бъде твоето състрадание: така че по-напред да отгатнеш дали твоят приятел желае състрадание. Може би той обича в тебе живия блясък на окото и погледа на вечността.

      Състраданието към приятеля си аз крия под твърда черупка, в нея трябва да си счупиш някой зъб. Тъй то ще има своя изтънченост и сладост.

      Ти чист въздух, и усамотение, и хляб, и лек ли си за приятеля си? Не един не може да разчупи собствените си вериги и да се избави и все пак е избавител на приятеля си.

      Роб ли си ти? Тогава не можеш да бъдеш приятел. Тиран ли си? Тогава не можеш да имаш приятели.

      Прекалено дълго са били скрити в жената робът и тиранинът. Затова жената още не е способна на приятелство. Тя познава само любовта.

      В любовта на жената има несправедливост и слепота към всичко, което не обича. Дори и в осъзнатата любов на жената има все още наред със светлината внезапни набези, мълнии и нощ.

      Още не е способна на приятелство жената: все още жените са котки и птици. Или в най-добрия случай — крави.

      Още не е способна на приятелство жената. Ала кажете ми, вие, мъже, та кой от вас е способен на приятелство?

      О, тази ваша нищета, мъже, и вашата свидливост на душата! Колкото вие давате на приятеля си, толкова съм готов аз да дам дори на своя враг и все пак няма да стана от това по-беден.

      Има другарство: дано да има и приятелство!

      Тъй рече Заратустра.