ПРАЗНИТЕ МЕСТА НА МИСЛИТЕ

      

За целомъдрието

      Обичам гората. Мъчно се живее в градовете: там има твърде много сластолюбци.

      Мигар не е по-добре да попаднеш в лапите на убиец, отколкото в мечтите на една разгонена жена.

      И вижте само тия мъже — техният поглед ги издава, че те не познават нищо по-добро на земята освен да лежат с една жена.

      Тиня има в дъното на душата им; и горко им, ако в тинята им живее и дух!

      Да бяхте поне съвършени като животни! Ала животното има невинност.

      Нима аз ви съветвам да умъртвявате сетивата си? Аз ви съветвам да пазите тяхната непоквареност.

      Нима аз ви съветвам да пазите целомъдрие? Целомъдрието е за някои добродетел, ала при мнозина почти порок.

      Те се въздържат наистина: ала разпасаната кучка в тях наднича със завист от всичко, което вършат.

      Дори до висините на тяхната добродетел и до студените глъбини на техния дух ги следва това животно и неговата развилняла похот.

      И само колко благопристойно умее тази разпасана кучка да проси късче дух, когато и откажат мръвка месо!

      Вие обичате трагедии и всичко, което разкъсва сърцето, нали? Ала аз изпитвам недоверие към вашата кучка.

      За мене вие имате прекалено жестоки очи и със сластен поглед търсите страдалци. Вашата сласт не е ли надянала само друга одежда, за да се нарича състрадание?

      И тази притча ви давам още: мнозина, които искаха да изпъдят своя дявол, сами попаднаха между свинете.

      Комуто тежи целомъдрието, нека запомни този съвет: да се пази то да не се превърне в път към пъкъла — сиреч в тиня и сласт на душата.

      За мръсни неща ли приказвам? Според мене това не е най-лошото.

      Не когато истината е мръсна, а когато е плитка, познаващият се потапя неохотно в нейната вода.

      Естествено, има целомъдрени люде поначало: те са с по-милозливо сърце; те обичат да се смеят по-сърдечно и по-бурно от вас.

      Те се смеят също и на целомъдрието и питат: „Що е целомъдрие?“

      Целомъдрието не е ли глупост? Ала тази глупост сама дойде при нас, не ние при нея.

      Ние предложихме на тази гостенка подслон в сърцето си: сега тя живее у нас — да остане докато иска.

      Тъй рече Заратустра.