ПРАЗНИТЕ МЕСТА НА МИСЛИТЕ

ЕРИХ ФРОМ. ПСИХОАНАЛИЗА И ДЗЕН-БУДИЗЪМ

Съотнасяйки дзен-будизма с психоанализата, ние обсъждаме две системи, които се занимават с теорията за човешката природа и с приложението им, способстващо човешкото благополучие. Всяка от тези системи сама по себе си представлява характерен израз в единия случай на източното, в другия - на западното мислене. Дзен-будизма е синтез на рационалността и абстрактността на Индия, конкретно с китайския реализъм. ДЗЕН-БУДИЗМА на свой ред също така принадлежи изключително на Запада, както дзен – на Изтока. Психоанализата – детето на западния  хуманизъм и рационализъм от една страна, и романтизма на XIX век с неговото търсене на тъмните сили, идващи от рационализма, от друга. Ако хвърлим поглед към далечното минало, тогава ще видим, че за духовен източник на този научно-терапевтичен подход към човека служат гръцката мъдрост и еврейската етика. Въпреки че както психоанализата и дзен също толкова има връзка с природата на човека и практиката, позволявайки изменението му, разликата между тях изглежда много по-съществена, отколкото приликата им. Психоанализата е научен метод по своята нерелигиозна същност. Дзен е теория и техника за достигането до „просветление”, а именно в опита, който на Запад е бил наречен религиозен или мистичен. Психоанализата – лечение на душевни болести, дзен – път към духовно спасение. Може ли дискусията по повод отношението между тях да води до нещо по-обширно, отколкото констатацията, че има радикални и непреодолими разлики? И все пак порасналия интерес към дзен-будизма от страна на психоаналитиците е безспорен.[1] Какъв е източника на такъв интерес? Тази работа е призована да даде отговор на този въпрос. Тя не претендира нито за систематично изложение на идеите на дзен-будизма което би излязло отвъд границите на моето познание и опит, нито от моето изчерпателно описание на психоанализата което не е нейна задача. Така или иначе в първата част на работата в повече или в по-малко детайли са разглеждани тези аспекти на психоанализата, които имат непосредствено значение за разбирането на нейното отношение към дзенбудизма и което по това време служи за основа за развитие на учението на Фройд и образуването на течението понякога наричано от мен „хуманистична психоанализа”. Аз бих искал да покажа защо изучаването на дзенбудизма беше жизненоважно за мен самия и защо, както ми се струва, има значение за всички, които изучават психоанализа.

---

[1] Виж за пример въведението на Юнг за „Дзен-будизма” Сузуки [Suzuki D. Т. Zen Buddhism. L., 1949), виж също и работата за дзен-будизма на френския психиатър Беноа (Benoi't Н. The Supreme Doctrine. N.Y., 1955). В последните години от своя живот голям интерес към дзен будизма прояви и Карен Хорни. На конференцията в Куернаваке на която бяха представени в качеството си на доклади публикувани в тази книга, явявайки се още един индикатор за голямо внимание на психоаналитиците към дзен-будизма. В Япония проблема за връзката между психотерапията и дзен-будизма, предизвиква голям интерес ( виж: Koji Sato. Psychotherapeutic Implications of Zen//Psychologia. International Journal of Psychology in the Orient. Vol. 1 1958, NO 4; As well as other clauses of this number of journal).