ПРАЗНИТЕ МЕСТА НА МИСЛИТЕ

      ОТВЪД ДОБРО И ЗЛО

      Прелюдия към една философия на бъдещето

      — 1 —

      Задачата ми за следващите години бе предопределена възможно най-строго. След като бе решена нейната утвърждаваща част, дойде ред и на отричащата, на _отхвърлящата_ съставка — истинската преоценка на всички досегашни ценности, голямата война, заговорът в деня на развръзката. Тук бе включено и бавното, внимателно оглеждане в търсене на ония, които биха подали ръка, които с готовност и сила биха помогнали в _унищожението_. Оттук нататък всички мои писания са като въдичарски куки: може би съм по-добър рибар от останалите? Ако нищо _не се хване_, вината не е моя. _Просто е нямало риба_…

      — 2 —

      Тази книга, писана в 1886 година, е по същество _критика на модернизма_, на модерните науки, на модерните изкуства, също и на модерната политика; тя е докосване до един противоположен тип, който е всичко друго, но не и модерен — по-скоро благороден и утвърждаващ тип. В този смисъл творбата е една _школа за благородство_, като това понятие е използвано във възможно най-духовен и _радикален_ смисъл. Трябва да си много смел, само за да издържиш тази школа, не трябва да си се научил на страхливост. Всички онези неща, с които епохата се гордее, тук са разгледани като противоположност на този тип, т.е. почти като лоши маниери — например всеизвестният „обективизъм“, „съчувствието към всички страдащи“, „историческият смисъл“ с неговото робуване и преклонение пред научността, пред чуждия на човешките инстинкти вкус. Ако човек има пред вид, че писанието _следва_ Заратустра, тогава вероятно ще отгатне диетичния _режим_, на който се дължи създаденото. Окото, навикнало от чудовищната нужда да вижда _надалеч_, защото Заратустра е по-далновиден дори и от царк, бива принудено тук да се взре в най-близкото, във времето си, в онова _около нас_. И в най-дребните елементи, предимно във формата, ще забележим едно _съзнателно_ отклонение от ония инстинкти, които биха направили Заратустра възможен. Рафинираността на формата, на възгледа са поставени на преден план заедно с изкуството на _мълчанието_, психологията е овладяна с твърдост и жестокост — липсва всякакво добродушие… И всичко това облекчава, кой би отгатнал _вида_ на разтоварване, необходим след огромното разхищение на доброта, свойствено на Заратустра?… Погледнато теологически — послушайте, защото аз рядко говоря от тази позиция — самият бог се е преобразил на змия в заника на преизпълнения си с дела ден и е пропълзял под дървото на познанието: просто си е почивал от това да е бог… Извършил е всичко толкова добре… Дяволът е просто божието безделие в онзи седми ден…