Надя Стефано

Утре е онази част от днес

Казваш ми:
„Остави думите за после,
сега ще правим спомени”.
Говориш отвлечени неща
докато се доближаваш до хоризонта ми.
Умът ми току-що е залязъл
между дланите ти,
мислите ми са луна
засенчила всяка капка благоприличие.
Нощта е дълбока
колкото топлината в точка на кипене.
Поглъщам цвета на очите ти,
захвърлям кожата си,
губя се в течението на пулса,
а целия свят се върти на пръсти.
Някъде между устните ти започвам да дишам.
От утре ще ми трябва перо с което да пиша,
откраднах едно,
от крилото ти.

Надя Стефано

un tango diferente

той и тя
харесват
пица
футбол
бира без пяна
десетте секунди преди залез
откачени сценарии
филми на Алмодовар
Холандия
всякакви други
вятърни мелници
черно бели снимки
тромпета на Chris Botti
тя му разказва
за шапките ризите татуировките на мъжете
следите от червило
(и други неща)
той не й говори за жени
на нея и е ясно че са влюбени
в чувството му за хумор
убийствената способност
на внезапната усмивка
начина по който приготвя пиле със сладък сос
дясното рамо
готово да събере две три въздишки
и няколко сълзи
интонацията с която казва
c’est la vie
той знае цвета на блузите й числа дати
тя не помни телефонния му номер
той изпълнява обещанията си
тя само по някога
винаги закъснява поне с 4 минути
той се смее и казва че тревата в Канада
е зелена и през зимата
тя му показва статистика в проценти
от време на време поезия
среднощни смс-и
светкавични въпроси
‘прозорецът ми има крила,
сънувам ли?’
или ‘кой ден е днес, ако все още съм
във вчера?’
изпраща й картички със мечета котки
лъвчета (веднъж й подари мишле)
цветя листа балони
но никога сърца
и двамата знаят къде е
ключа за вход ‘сантименти’
но не си бъркат в душите
не и след онзи път
когато разбраха
че той е добро момче
тя лошо момиче
а лошите момичета
си тръгват
когато (ги) обичат.

Надя Стефано

endless love

някои неща нямат край
някои пътища никога не свършват
някои думи никога не стигат

докато се отдалечавам
измълчавам тежестта на думите водещи към теб
притеглям пръстите им към устните си и шепна наум ‘не съществувате, не съществуваш, не сме се случили, не съм, не си, не...’

някой някъде обримчва любовта с обещания

аз я пускам да си върви
преди да я задуша и пристрастя към себе си не ми липсва причина да го направя
не ми липсват страхове за да не го направя не ми липсва смелост с която да помахам за

сбогом

пожелание което сближава болката и тишината така както птиците и вятъра
колкото повече се отдалечават толкова повече си принадлежат

някои неща нямат край
някои пътища никога не свършват
някои думи никога не стигат

някой ден ще ме разбереш
откривайки ме в сянката си

Надя Стефано

въпрос на време

когато натежат мислите
като неокосена трева през август
и до върховете на облаците
не достигат три вдишвания
ръцете ми улавят
безпокойството на мълчанието
покриват несъвършенството
(мечтите са като птиците
ако искаме да ги задържим
трябва да бъдат свободни)
знам че някой ден
очите ми ще те намерят
и няма да има въпроси
и няма да има отговори
ще има само две птици
само две
и никаква трева
за окосяване