Надя Стефано

Утре е онази част от днес

Казваш ми:
„Остави думите за после,
сега ще правим спомени”.
Говориш отвлечени неща
докато се доближаваш до хоризонта ми.
Умът ми току-що е залязъл
между дланите ти,
мислите ми са луна
засенчила всяка капка благоприличие.
Нощта е дълбока
колкото топлината в точка на кипене.
Поглъщам цвета на очите ти,
захвърлям кожата си,
губя се в течението на пулса,
а целия свят се върти на пръсти.
Някъде между устните ти започвам да дишам.
От утре ще ми трябва перо с което да пиша,
откраднах едно,
от крилото ти.