Надя Стефано

въпрос на време

когато натежат мислите
като неокосена трева през август
и до върховете на облаците
не достигат три вдишвания
ръцете ми улавят
безпокойството на мълчанието
покриват несъвършенството
(мечтите са като птиците
ако искаме да ги задържим
трябва да бъдат свободни)
знам че някой ден
очите ми ще те намерят
и няма да има въпроси
и няма да има отговори
ще има само две птици
само две
и никаква трева
за окосяване