Еми Цветкова

the genesis code

събуй умората ,пясъчна моя 

остави я на прага 
нека почака до утре или 
нека я намерят на сутринта 
метачите 
с недоспали очи и топли ръце 
или нека я вземе вятъра ,онзи който на разсъмване буди 
майките 
пощальон на мислите им и
изпращач на блудните 
дъщери 
някой друг сплита косите им 
някой друг ги люлее в прегръдките 
някой друг ги посреща с целувка
ти 
ти свлечи тъгата си пясъчна моя 
захвърли я като дъжд по верандата 
нека той 
нека той да попие сълзите й 
нека храни нощните птици, ти недей ,
позволи й 
нека диша без теб и
се храни с причудливите стъпки на сенките
дълги колкото 
здрасти и сбогом
забрави
забрави пясъчна моя 
за страданието и това което полепва по теб
след поредните удари върху Егото
след мъглите 
в които се свиваш на топка 
и кълбото от нерви в стомаха ти 
съблечи се 
изхлузи се напълно 
разпръсни в безпорядък тревогата 
мислите страстите и желанията 
разголи се от себе си , пясъчна моя
за да разбереш коя си
само се моля дано 
да не те вземе дявола.