Еми Цветкова

finger of fortune

 

обичах един а той ми казваше 

миличка аз съм зает човек нямам време и място за теб 
невъзможно е да те впиша в графика и освен това не съм ти обещавал нищо
нали знаеш никога не обещавам 
никога не съм те поглеждал в очите 
нито бих те докоснал нямам време 
нямам време ми казваше 
а аз си мълчах 
защото знаех че е прав и исках да изкрещя 
но аз те обичам по дяволите 
позволи ми поне това 
да те обичам и да мога да ти го казвам
но той 
беше честен и откровен до толкова 
че нямаше значение дали е едно цунами в повече 
или още един тайфун
че нямаше смисъл от кули от слонова кост или замъци в пясъка или малки картонени къщички 
от прогнози за времето 
все така си валеше тази смахнат и шибан дъжд върху мен
исках за себе си всичките черни рокли на този свят 
нямаше смисъл от всичките тези разговори 
и тогава той ми казваше 
стой наблизо 
имам нужда от теб и от присъствието ти в живота си 
и аз отново стоях като часовник отброяващ минутите на мълчание 
на мъчение или просто на други неща 
като вещ 
като прибор 
като нещо което прави живота удобен
като бавно умиращо цвете в саксията 
като безпризорните птици на клона с големите си тъжни очи 
и по дяволите исках да крещя 
обичам те 
а не можех
нямаше време 
нямаше място за мен
нямаше нищо в което да се вместя 
имаше просто едно желание което също не означаваше нищо
нещо което да можеш да пипнеш
или да усетиш 
нямаше смисъл да се замислям над безсмислиците на смисъла на живота 
и на онзи странен пръст на съдбата 
който ми казваше ти си глупачка кажи му 
а аз си стоях и си мислех или просто стоях като в приказката на проклетият алън милн
бяха свършили всичките ми потребни думи 
просто стоях и мислех
докато се превръщах в сянка и шепот
и вече ме нямаше мен но какво от това
след като вече бях белязала света му.