Димитър Ганев

***
Засях те в моите ниви, построих те по площади,
вградих костите ти в катедрали, от погледа ти
изковах покриви за къщите в моите родни градове,
от кожата ти си уших кесия за мандарини и хляб,
с миглите ти почиствам снега, навалял по ръката ми,
останала висяща дълго след като си излязла
от геометрията на нейната прегръдка.
Ще заключа плътта ти в този хлад,
в случай че трябва да те създам отново.