А за дните, в които няма да участвам, ще ти кажа
да откраднеш онзи от
образите ми, който никой
дъжд не може да отрази – защото
знаеш, че чертите
ми са изсечени от два сиви улични камъка
и можеш да прочетеш по тях
моето желание да намеря завинаги
пулсирането, разделящо ни от мъртвите
(веднъж ти ми каза, че те отдавна бдят над нас).
А за дните, в които няма да участвам, ще ти кажа
отново да мислиш за мен като за
ъгъл, през който всичко ново се пречупва, като
за начина на посягане към дръжка
на прозорец, смяната
на сезоните, навиването на часовника.
И за тези дни, в които няма да участвам, ще ти разкажа
отново как измислих
времето и лицата – и стаите, които да са
техни гари. Чакам да умра с твоята смърт и
да се влюбя в теб с твоята любов,
както трябваше да живея сам в твоите
часове и да събирам улични камъни,
за да се опитам да си направя ново лице
за дните, в които няма да участвам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар