-39-
" човек сам се ражда и сам умира"
тази вещица спеше
спеше по дълго от героиня в
латино сериал
по дълго от спящата красавица и
отровената Снежанка взети заедно
спеше със затворени очи
после с отворени
докато си тактуваше behind the
coulds или навличаше поредната си
черна
рокля
спеше докато валеше снега и
запълваше вече
будните й стъпки
и разтягаше презрамките на
свитите й денонощия в бълнувания
в нито една приказка светът не
беше криво огледало
а зад огледалата дебнеха
остриета
в червено
още една действителност, която
пречупена зад новите й шапки
не изглеждаше нито синя, нито
розова
заради душата свързана със
тялото
около часът на Венера
се протягаше и рисуваше път
върху запотеното стъкло на прозореца
но държеше първата си крачка в джоба
и й казваше: тихо, спи
и отново спеше
спеше мъркайки или плачеща и
отказваше да се събуди въпреки призраците
и кошмарите или точно поради
тях
затова бродираше думи по
върховете на пръстите си
после ги изяждаше преди да им поникнат крила
и горчеше
преди облаци от резеда
тази вещица спеше
спеше бързо и бавно, понякога
спеше дори на пресекулки
за да не отворя очи и да вижда
отново
празнодумия
празноумия
в скодоумни излишества
в своя собствен свят в който тя
палеше кладите със собствените
си кръстове и приемаше, онова,
което не можеше да я промени,
Господи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар