Аз имам право да
запазя тишината в себе си
и да я кръстя с
друго име.
Под всеки мост ще
се намери място
за новата
любителка на залези.
Под всеки мост ще
съм съвсем наясно
със бягствата от
толкова любими
и с пагубната
липса на завръщане.
Не се срамувам от
кървящи нарези,
белязали петите
ми за сбогом...
Аз имам право да
обикна грешките си
и да поканя
Грешницата вътре,
защото стъпките
ми не оставят отпечатъци,
а интуицията ми
причинява болка.
Ще полудявам
бавно, както ми харесва,
защото всеки вик
в душата ми е смъртен,
защото всеки вик
в душата ми отеква
от парещите думи
по стените
и ме изписва,
вечно недовършена...
Аз имам право да
обеся свободата си
на клоните на
първата череша,
да й забия нож в
гърдите, по приятелски,
и да си тръгна
цялата във черно,
без да изпитам
капка разкаяние,
мърморейки:
"Добра сестра ми беше."
Възможно е дори
да го направя
или поне така си
мисля в тези утрини,
в които не тежа
под нечий пръстен.
Аз имам право да
играя на хазарт с живота си...
И да загубя
вероятно имам право.
Не притежавам
нищо от нареченото мое,
освен страхът, че
някой ще ми го отнеме.
Не притежавам
нищо от секундите пред мене,
дори и пътят да е
идеална права,
наместо
нанадолнище за простосмъртни.
Но имам правото
да се опитам...
...Запазвам
тишината в себе си
Няма коментари:
Публикуване на коментар