Речите на Заратустра
За трите
метаморфози
Три
метаморфози на духа ви назовавам: как духът се превръща на камила, а камилата —
в лъв, и накрая лъвът — в дете.
Много тежести
съществуват за духа, за силния, издръжлив дух, в който обитава страхопочит:
неговата сила жадува за тежести и най-тежък товар.
— Що е тежко!
— така пита издръжливият дух и коленичи. Подобно на камила той чака добре да го
натоварят.
— Що е
най-тежкото бреме, смелчаги? — така пита издръжливият дух. — За да го поема и
да се радвам на силата си?
Не е ли това:
да се унизиш, за да нараниш високомерието си? Да оставиш глупостта, си да
блесне, за да се присмееш на мъдростта си?
Или може би:
да изоставиш делото си, когато то празнува своята победа? Да се изкачиш на
високи планини, за да изкусиш изкусителя?
Или може би да
се храниш с жълъди и трева на познанието и заради истината да страда душата ти
от глад?
Или може би:
да си болен и да препращаш утешителите по домовете им, за да сключваш дружба с
глухи, които нивга не ще чуят що искаш ти.
Или може би:
да се гмурнеш в мръсна вода, ако е водата на истината, и да не пропъждаш от
себе си студени жаби и топли ларви?
Или може би:
да обичаш тези, които ни презират, и да подаваш ръка на призрака, когато той
иска да ти вдъхне, ужас.
Цялото това
най-тежко бреме издръжливият дух поема върху себе си и като натоварена камила,
която бърза в пустинята, той бързо крачи в своята пустиня.
Ала в
най-самотната пустиня се извършва втората метаморфоза: духът се превръща тук в
лъв. Свобода иска той да си извоюва и господар да стане в своята собствена
пустиня.
Своя последен
господар търси той тук. Той ще се опълчи като враг срещу него и своя последен
бог и ще се бори за победа с великия змей.
Кой е великият
змей, когото духът не желае да зове повече господар и бог? „Длъжен си!“ се зове
великият змей. А духът на лъва казва: „Аз искам.“
„Длъжен си“
лежи на пътя му, един ослепителен в своето златисто сияние люспест змей и на
всяка негова люспа блещи със златни букви написано: „Длъжен си!“
Хилядолетни ценности
блестят по тези люспи и тъй говори най-могъщият от всички змейове: „Всяка
ценност на нещата блести по мен.“
Всяка ценност
е вече създадена и всяка създадена ценност — това съм аз. Наистина не бива да
има вече никакво „Аз искам“. Тъй рече змеят.
Братя мои!
Защо е необходим лъв в духа! Нима не е достатъчно товарното животно, което се
отказва и изпитва страхопочит?
Да твори нови
ценности, това лъвът все още не е в състояние, но да си извоюва свобода за ново
творчество — това е в състояние да осъществи мощта на лъва.
Да си извоюва
свобода и да се постави едно свещено „Не“ дори и пред дълга — за това, братя
мои, се изисква лъв.
Да си извоюваш
правото на нови ценности — това е най-ужасно посегателство за един издръжлив и
изпълнен със страхопочит дух. Наистина това е грабеж и е дело на граблив звяр.
Като своя
най-голяма светиня обичаше нявга той това „Длъжен си“, докато сега трябва да
открива заблуда и произвол дори и в най-святото, за да може да заграби
свободата от обичта си. За този грабеж му е нужен лъвът.
Ала кажете,
братя мои, какво е в състояние да извърши детето, щом като дори лъвът не е
смогнал да го направи. Защо е било необходимо грабливият лъв да се превърне и в
дете?
Невинност е
детето и забрава, едно ново начало, една игра, едно самозадвижващо се колело,
едно изначално движение, една свещена повеля: „Да бъде!“
Да, братя мои,
за играта на сътворението е нужна свещената повеля на словото: „Да бъде!“
_Духът иска своята воля, изгубилият света спечелва свой собствен свят._
Назовах ви три
метаморфози на духа: как духът се превръща в камила, а камилата в лъв и накрая
лъвът — в дете.
Тъй рече
Заратустра. Тогава той пребиваваше в града, наречен „Пъстрата крава“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар