ПРАЗНИТЕ МЕСТА НА МИСЛИТЕ

      

За катедрите на добродетелта

      На Заратустра похвалиха много един мъдрец, който умеел да говори добре за съня и за добродетелта: бил много тачен и награждаван за това и всички младежи се трупали пред неговата катедра. При него се отправи Заратустра и седна с другите младежи пред катедрата му. И тъй рече мъдрецът:

      — Гледайте с почит и свян на съня! Това е върховна повеля. И избягвайте люде, които страдат от безсъние и бодърствуват нощем.

      Дори крадецът изпитва свян пред съня: винаги се прокрадва тихом-мълком през нощта, ала нощният пазач не познава свян, безсрамно носи той своя рог.

      Голямо изкуство е сънят: необходимо е цял ден да бодърствуваш, за да се подготвиш за него.

      Десет пъти през деня трябва да превъзмогваш себе си: това докарва голяма умора и действува упоително като маково семе върху душата.

      Десет пъти трябва да се помиряваш със самия себе си, защото превъзмогването е огорчение, ала зле спи непомирилият се със себе си.

      Десет истини трябва да откриеш през деня, иначе ще продължиш да търсиш истини и през нощта и душата ти ще остане гладна.

      Десет пъти трябва да се смееш и да се радваш през деня, иначе няма да ти дава покой стомахът, този баща на мрачните мисли.

      Малцина знаят това: но трябва да имаш всички добродетели, за да спиш несмущавано. Ще лъжесвидетелствувам ли? Ще прелюбодействувам ли?

      Ще пожелая ли робинята на ближния си? Всичко това смущава добрия сън.

      И дори да имаш всички добродетели, трябва да притежаваш изкуството да ги пратиш навреме да си легнат да спят.

      За да не се карат помежду си тия благонравни женички. И то заради тебе, нещастнико!

      Мир с бога и съседа: това изисква добрият сън. Също и мир с дявола на съседа! Иначе ще те споходи през нощта.

      Почит и покорство пред началството, дори и пред кривото началство! Това го изисква добрият сън. Какво съм виновен аз, че властта обича да криви краката си при ходене?

      Най-добър пастир е според мене този, който изкарва овцата си да пасе на най-злачната лъка. Това е в съзвучие с добрия сън.

      Не търся много почести, нито големи съкровища: това възпалява далака. Но лошо се спи без добро име и малко съкровище.

      Малко общество е дори по-добре дошло за мене от лошо, само че трябва навреме да идва и да си отива. Това е в съзвучие с добрия сън.

      Много ми се нравят също и нищите духом: те допринасят за добрия сън. Блажени са те, особено ако винаги им се дава право.

      Така изминава денят на добродетелния. Настъпи ли нощта, аз хубавичко се пазя да не позова съня! Той не обича да го викат, той — сънят, който е господар на добродетелите!

      Ала аз си прекарвам през ума какво съм извършил и мислил през деня. Преживяйки търпеливо като крава, аз си задавам въпроса: кои бяха твоите десет превъзмогвания?

      И кои бяха десетте помирения и десетте истини, и десетте смяха, възрадвали сърцето ми?

      Отдаден на тези размисли и унесен в люлчения напев на мислите, неочаквано ме връхлита сънят — непозованият, господарят на добродетелите.

      Сънят почуква на очите ми: те натежават. Сънят докосва устата ми и тя остава отворена.

      Наистина с лекокрили стъпки идва той при мене, най-милият от всички крадци, и ми открадва мислите. Глупав като тази катедра стоя аз там.

      Ала не стоя дълго така, ето че вече съм се изтегнал на леглото.

      Когато слушаше мъдреца да говори така, Заратустра същевременно вътре в сърцето си се смееше, защото прозрение го беше озарило. И тъй рече той на сърцето си:

      — Глупак е този мъдрец с неговите четиридесет мисли, ала аз мисля, че разбира същината на съня.

      Честит е този, който живее близо до мъдреца. Такъв сън заразява, дори и през дебела стена заразява.

      Някакъв скрит чар излъчва дори катедрата му. Ненапразно младежите сядат пред проповедника на добродетелта.

      Неговата мъдрост гласи: „Бодърствувай, за да спиш добре!“ И наистина, ако животът нямаше смисъл, и аз би трябвало да избера безсмислието, за мене това безсмислие би било най-достойният избор.

      Едва сега разбирам ясно какво най-вече са търсели някога, когато са търсели учители по добродетел. Добър сън са търсели и упоителни като мак добродетели.

      За всички тези възхвалявани мъдреци на катедрите беше мъдрост сънят без съновидения: те не познаваха по-добър смисъл на живота.

      Дори и днес има още някои като този проповедник на добродетелта, ала не всякога така почтени като него. И не още дълго ще стоят будни те. Ето, те вече са легнали да спят.

      Блажени са тези сънливци: защото скоро ще оборят глава и ще заспят.

      Тъй рече Заратустра.